ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ

При управление на МПС в Иран е задължително да притежавате валидна шофьорска книжка за съответната категория, придружена от валидно международно свидетелство за шофиране „Карне дьо пасаж”, издавано от СБА.

При влизане с автомобил на територията на Ислямска република Иран не са необходими винетни такси. „Тол таксите” се заплащат на съответните кабинки, намиращи се на магистралния възел. Заплащането се извършва само в ирански риали.

Ако водачът на автомобила е различен от собственика на МПС-то, тогава е необходимо пълномощно, преведено и заверено в иранското посолство в София.

При налагане на глоби за направени нарушения на правилата за движение, същите се заплащат в съответните областни центрове, отговарящи за района, където е извършено нарушението.

При задържане от  местните власти  е необходимо да  изисквате да Ви бъде осигурен контакт с посолството на Република България в Техеран. Консулски служител от българската мисия, във възможно най-кратък срок ще установи връзка с Вас.

Препоръчително преди пътуване с автомобил да проследите актуалната информация, поместена на електронната страница на МВнР за настъпили огранчения в движението поради природни бедствия и други извънредни обстоятелства.

Препоръчваме, преди отпътуване от Република България да запишете адресите и телефоните на посолството.

Подробна информация и съвети за пътуващите със самолет, както и новите изисквания за сигурност, можете да прочетете от страницата на Летище София.

Техеран

Техеран, изписван и като Техеран, столица на Иран и център на провинция (остан) Техеран, разположена в северната част на Централен Иран в подножието на планинската верига Елбурз. От създаването си като столица от Āghā Moḥammad Khān преди повече от 200 години, Tehrān се разраства от малък град до голям метрополис: разположен в градски район с 14 милиона жители, Tehrān е най-големият град в Иран и един от най-населените градове в света. Площ на града: 270 кв. мили (707 кв. км).

С драматична топография, отразяваща близостта му до най-високия връх в страната, Техран е вратата на Иран към външния свят. Образът на Техран в чужбина е силно повлиян от Иранската революция от края на 70-те години на ХХ век. През последните две десетилетия на ХХ в. телевизионните екрани и вестникарските статии по целия свят представят Техран като дълбоко религиозен град, потънал в традиции, борещ се срещу модернизацията и уестърнизацията. Макар че иранската представа за себе си е на древен народ с дълга история и богато наследство, Техран оспорва тези образи, тъй като телесният град е сравнително млад. Повечето сгради са построени след средата на 60-те години на ХХ в., а средната възраст на населението е около 31 години; много от институциите в града са още по-млади. Това често нелеко съжителство на старо и ново, на приемственост и промяна, както и дълбокото социално разделение между богати и бедни характеризират града, предизвиквайки както жизненост, така и напрежение и сътресения - отразени в две революции и много социални движения през XX век.Вашата оценка

Дворец Голестан

В сърцето на столицата  се намира един от най-впечатляващите дворци в Иран - дворецът Голестан, който някога е бил кралски комплекс на Каджар. Това е не само един от най-известните паметници в Иран, но и един от най-старите паметници в Техеран. Той е и един от 24-те обекта на ЮНЕСКО в Иран. Не забравяйте да отделите допълнително време, за да се разходите из идеално поддържаните градини.

Исфахан

Исфахан, изписван и като Исфахан, столица на провинция Исфахан и голям град в Западен Иран. Ефхан е разположен на северния бряг на река Заянде на височина около 5 200 фута (1 600 м), на около 210 мили (340 км) южно от столицата Техеран. Първоначално Ерфахан процъфтява по времето на селджукските турци (XI-XII в.), а след това по времето на персийската династия Ṣафавид (XVI-XVIII в.). Освен че е важна регионална и провинциална столица (на провинция Ефхан), градът е един от най-важните архитектурни центрове в ислямския свят. През 1979 г. Майдан-е Ема̀м (на персийски: "Площад на имама"; по-рано Майдан-е Ша̀х, "Кралски площад") в Ефха̀н е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Град на име Габее (по-късно наречен Гай на средноперсийски и Джей на арабски) на мястото на съвременния Ефхаан може да се проследи поне до Ахеменидската епоха (559-330 г. пр. Хр.), но малко се знае за района преди управлението на династията на Сасанидите (ок. 224-651 г. сл. Хр.). През V в. царица Шушан-Духт, еврейска съпруга на Яздегерд I (управлявал 399-420 г.), се твърди, че е заселила колония от евреи наблизо в Яхудийе (буквално "град на евреите"). (Основаването на колонията се приписва и на Навуходоносор, но това изглежда по-малко вероятно). Мостът на Шахрестан, който пресича река Заянде на малко разстояние югоизточно от града, датира от епохата на сасанидите; от оригиналната конструкция обаче са останали само стълбовете, а горната част често е била възстановявана. След арабското завладяване през 642 г. градът става известен с регионалното име Eṣfahān. При арабите той служи като столица на провинция Ал-Джибал ("Планините"), област, която обхваща голяма част от древна Мидия.

Eṣfahān процъфтява при персийската династия на Буваидите (Buwayhid), която се издига на власт и управлява голяма част от Иран, когато временната власт на халифите на ʿAbbāsid отслабва през 10 век. Турският завоевател и основател на династията Селджук Тогърли бег превръща Ерфахан в столица на своите владения в средата на XI в., а при известния му внук Малик-Шах I (управлявал 1073-92 г.) градът се разраства и става все по-величествен. По онова време центърът на града е бил площад или правоъгълник, разположен на известно разстояние на север от това, което по-късно се превръща в главния двор на града - Майдан-е Шах. На север той е граничел с Голямата джамия на Eṣfahān (Masjed-e Jāmiʿ), която все още е една от главните архитектурни забележителности на града; в южния край е била джамията на ʿAlī (Masjed-e ʿAlī). От оригиналната сграда е останало само едно високо минаре. Нихам ал-Мулк, главен министър на Малик-Шах и покровител на поета Омар Хайям, добавя към Голямата джамия красива куполна камера. За да не остане по-назад, неговият съперник Тадж ал-Мулк построява наблизо по-малка, но още по-красива куполна камера, за която се казва, че е достигнала "съвършенството на архитектурата".

След падането на Селджуките (около 1200 г.) Ерфахан временно запада и е засенчен от други ирански градове като Табриз и Казвин, но възвръща превъзходното си положение по време на периода на Ṣафавид (1501-1736 г.). Златният век на града започва през 1598 г., когато Ṣафавидският владетел ʿАббас I (Великият; управлявал 1588-1629 г.) го превръща в своя столица и го преустройва в един от най-големите и красиви градове на XVII век. В центъра на града той създава огромния Майдан-е Шах - двор с размери 1674 на 540 фута (510 на 165 метра). В южния край на двора се намира прочутата Масджед-е Ема̀м ("Джамията на имама"; преди това Масджед-е Ша̀х), започната през 1611/12 г., но завършена едва след смъртта на ʿАббаш. Тази сграда, украсена с емайлирани плочки с изключителен блясък, е грижливо запазена от XX в. насам. От източната страна се издига Masjed-e Shaykh Luṭf Allāh ("Джамията на шейх Луф Аллах") - джамията, използвана от ʿАббас за личните му богослужения. От западната страна на площада се намира ʿAlī Qāpū ("Високата порта") - висока сграда под формата на арка, която в предната си част е увенчана с огромен tālār или покрит балкон, служил като зала за аудиенции и като наблюдателна площадка, от която шахът и неговите придворни или гости можели да наблюдават игрите на поло или гладиаторските битки долу. Тази арка води към градините на бившия кралски дворец, който обхваща голяма площ с дворове и павилиони, един от които, Чехел Сотун ("Четиридесет колони"), е бил известен като веранда и тронна зала на ʿАббас. В северния край на двора се намира покрита с плочки порта, водеща към Каярия, или кралския базар. Пространствата между тези сгради са запълнени от двуетажни постройки с аркирани ниши, всички с еднакъв дизайн  .

Джамията Шах

Джамията Шах в Исфахан е един от най-емблематичните ирански паметници и един от най-красивите религиозни центрове в Близкия изток. Известна е с невероятно уникалната си персийска архитектура и богато украсени детайли, като спокойно можете да прекарате целия следобед само в опознаване на дизайнерските детайли. Отвъд красивото си лице обаче джамията крие огромна история, датираща от началото на 1600 г.  

Площад Naqsh-e Jahan

В центъра на Исфахан се намира площад Накш-е Джахан, известен още като Площада на имамите и Площада на шаха. Този огромен площад е обрамчен от някои от най-обичаните ирански забележителности, като двореца Али Капу и джамията Шах, споменати по-горе.                                                                   

Кашан

Kāshān, изписван също като Kashan, град в Западен и Централен Иран. Разположен е в пустинята в източното подножие на Централноиранската планинска верига, на важен някога кервански път, както и на югоизточния клон на Трансиранската железница. Кашан е древен град; на 2 мили (3 км) югозападно се намира праисторическото селище Тепе Сиалк, в което са открити останки от селища, датиращи от VI хилядолетие пр. н. е. Kāshān е бил център на персийската керамика, произвеждайки украсена керамика и глазирани плочки, изнасяни в целия Близък изток. Особено известни са били лъскавите изделия. Вълнените и копринените килими са сред най-добрите в Иран, но съвременното индустриално развитие е скромно

град Бам

Отправете се към провинция Керман и ще откриете древна цитадела, която е и най-големият запазен комплекс от тухли в света. Древният пустинен град Бам е като оживяла приказка за отдавна изгубен пясъчен замък. Датиращ отпреди повече от 2000 години, от времето на иранската Партска империя и изграден от изсушена на слънце кал, този пустинен рай е един от най-завладяващите и търсени за посещение паметници в Иран.

Naranjestan Qavam

Отправете се към Шираз и ще откриете невероятния Наранджестан Кавам. Тази традиционна и историческа къща, чиито корени датират от 1879 г., някога е била дом на семейство Кавам. Фамилията е една от най-престижните ирански фамилии, които са били видни търговци и са участвали активно в политически сделки. Детайлите вътре - от спокойните фонтани и градини до сложните таванни рисунки - са просто спиращи дъха.

Кула Азади

На западния вход на Техеран се намира кулата Азади. Тази огромна структура е известна с интересния си дизайн и с това, че е основна част от пейзажа на Техеран. Завършена е през 1971 г., за да отбележи 2500-годишнината от създаването на имперската държава Иран. Издигаща се на около 45 метра и издялана от мрамор, тя е една от най-уникалните ирански сгради от миналия век.